ГАЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Умал. от гале. Бранка, след като се отелеше, първите дни бягаше от гората в село зарад малкото .. Доде бяха малки галенцата ѝ, тя ги пазеше с рогата си от децата, от другия добитък и най-вече от кучето. Ил. Волен, МДС, 100. По-рано имахме в двора един бивол .. и едно прасе. А сега една биволица, един турмак, галенце .. и 30 кокошки. Ал. Гетман, ВС, 300.