ГАЛИБА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЛИБА нареч. Остар. и диал. Обикн. като вмет. дума. Изглежда, като че ли, вероятно, навярно. — Даскале, двама стражари идат насам. Галиба за пратеника?... П. Здравков, НД, 189. Ами ти бе, Васко, .. с пари галиба си играеш, щом си решил и подаръци да купуваш! Кл. Цачев, В, 206. Залп след залп нестихнало пропукваха и огласяваха надълбоко заспалата гора. — Мътна работа — обади се горският. — Галиба там се води истинска битка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 256. — Други ще дойдат от Гюровите. — От Гюровите ли, ма? За Марин галиба? — старият се разсмя. В. Мутафчиева, ЛСВ, 79.

— От араб. през тур. galiba.