ГАЛИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀ЛИЧКА ж. Диал. Умал. от галица. Драганка двори метеше / с нова метла пазарска, / галички фъркат над нея. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 211. "Боже ле, вишни Господи, стори ма, Боже, приправи, / на каква годе гадинка, / макар на сива галичка, / високо да си подфръкна." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 191.