ГАЛОПЍРАМ

ГАЛОПЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. 1. За кон — препускам в галоп. Конят все галопираше, минаваше като стрела разстоянията от един телеграфен стълб до друг. Й. Йовков, ПК, 221. Момъкът подплесна камшика над главите на конете и те започнаха да галопират. Д. Ангелов, ЖС, 287. // Разш. За животно — бягам бързо, стремително. Даже яретата галопират право към него, без да прегъват крака в колената, той и на тях трябва да прави път. Й. Радичков, СР, 7-8.

2. За ездач — яздя на кон, който препуска в галоп. Някакъв гвардейски поручик галопираше в кръг с безумно усърдие по алеята на Царския манеж и отвреме-навреме подвикваше на коня си. Д. Димов, Т, 132.

3. Прен. Движа се бързо, стремително. Дежурният лекар .. галопираше из отделенията и проверяваше дали в болничните листове над леглата е нанесена сутрешната температура. П. Незнакомов, БЧ, 118. ● Обр. Дните галопираха, времето не чакаше. Трябваше да се бърза. Г. Караславов, ОХ IV, 411.

4. Прен. Развивам се бързо, стремително. Инфлацията галопира.

5. Играя танца галоп; танцувам галоп.

— От фр. galoper.

Списък на думите по буква