ГАЛУЗНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЛУЗНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Нагръдник. Тук [на разходка] е черният, мустакат акцизен, секретарят на общината — мършав момък с галузник и сламена шапка. К. Константинов, ПЗ, 85. Държанието му смути господата, загриза ги завист от неговата елегантност и всеки от тях си спомни, че макар да носи бомбе, .., под галузника има риза от домашно платно и веднъж в месеца ходи в башхамам. Ем. Станев, ТЦ, 7. Тати не се върна. Аз го виждах такъв голям, с бял галузник, черни дрехи. Н. Каралиева, ЯЧ, 10-12.

— От рус. галстук. — Друга форма: га̀лосник.