ГАЛУН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛУ̀Н¹ м. Диал. Гарван. Враните и галуните, едри гарвани, не останаха назад: хванаха и те да се обаждат от високите върби и тополи. Ц. Гинчев, ГК, 250. Над Йована се виеха / четири черни галуне. / Йован галуне говори: / "Вите са, вите, галуне, / доде ми душа излезе, / па са тогава спуснете, / бело са месо наяжте." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 325.

ГАЛУ̀Н² м. Остар. Галон². Тая бляскава униформа, белият калпак, зелените галуни — .. — заедно с дългата посребрена сабя, го поставяха в очите на бялградчани по-високо от техните собствени полковници и генерали. Ст. Дичев, ЗС I, 196. Пред писалището седеше друг офицер, а до него, облакътен на масата, седеше някакъв полицейски началник с лъскави като сребро копчета и бели галуни с големи пискюли. Х. Русев, ПС, 76. Пред стражарите и цивилните на чер кон се перчеше полицейският пристав и святкаше със сребърните галуни по гърдите си. Ем. Станев, ИК III и IV, 404.

— Рус. галун.