ГАЛФОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛФО̀Н м. Разг. Глупав, тъп, невъзприемчив човек; глупак, тъпак. Само за думата глупав ние имаме толкова още разнообразни термини: .., хапльо, Михал, галфон. Ив. Вазов, Съч. IХ, 114. — Да излезе на урок галфон № 23-и! Нещастният номер 23, за когото се отнася комплиментът, пребледнее, надигне се, заклати се като отровен и цял разтреперан, застане до черната дъска. Чудомир, Избр. пр, 200. Бай Кольо омекна. По-добре беше да не настоява. Току-виж тоя галфон предупредил носачите. П. Спасов, ХлХ, 258.

— Вер. от ит. gaglioffone.