ГАЛЬОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАЛЬО̀ВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на гальовен; нежност. Той не проявяваше външно особена гальовност към нас, но ние чувствувахме неговата обич и нежност. Т. Влайков, СбЦГМГ, 323. Тя някак радваше с неподправеното си добродушие, с доверчивостта и гальовността си. П. Славински, ПЩ, 277. Българският език като всички славянски езици има голям брой наставки, с които се изразяват различни степени на умалителност и гальовност. Л. Андрейчин и др., БГ, 67. И със същата гальовност и молба в гласа си, който пазеше само за Еньо, заговори: — Чак пък толкова да бързаш! Постой още, постой! П. Стъпов, ЖСН, 196.