ГАЛЬО̀ТА

ГАЛЬО̀ТА ж. Товарна двуколка с високи колелета. По паважа тракаше с железните си шини гальота. П. Вежинов, ДБ, 205. Къньо излезе късметлия — наеха го да мери гальотите с въглища на сточната гара. А. Гуляшки, Л, 485. В двора стояха няколко гальоти, дошли да товарят готовия шперплат. М. Грубешлиева, ПИУ, 18. Сметта се събираше нередовно от домовете във високи гальоти, впрегнати с по един едър кон. Когато тези коли минаваха по улицата, всичко наоколо се тресеше. П. Мирчев, СЗ, 33.

— Ит. galiota.

Списък на думите по буква