ГАЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГА̀ЛЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Нежно, ласкаво гладя с ръка; милвам. Матеев дълго стоя наведен пред креватчето на Любчо, гали, целува милото си дете и сетне пак тихичко, на пръсти си излезе. Д. Калфов, Избр. разк., 341. Детето не вярва, а се засрамва и навежда глава. Жената протяга ръка и го гали по косата. С. Северняк, ИРЕ, 141. Всеки ден тя тимареше воловете и кравата, галеше мъничкото теленце като дете. Г. Караславов, ОХ I, 394. Да можех, майко, с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите снежни, / очите — / с тихата тъга. В. Андреев, ППес, 82. И ето в мрак на камъка седи той все така / унесен в сивите печали, / и все тъй бавно, кротко с ласкава ръка / при‑
клекналото куче гали. Хр. Смирненски, Съч. I, 35. ● Обр. Аз поздравлявам двата върха, мои някогашни познайници, дето балканските лъхове са галили лицето ми и вливали свежестта си в гърдите ми... Ив. Вазов, Съч. ХVII, 9. Бледата спокойна нощ добродушно лежеше над океана, лекият, свеж нощен вятър галеше сънените лица на моряците. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. Виждам се во родний кът, / родна реч слухът ми гали, / свой отново ме зоват, / свой които са ме звали. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 59. Над върхове извива рог луната. / Звездите като влюбени очи искрят, / като целувка гали тишината. Н. Ракитин, П, 84.
2. Прен. Пазя, тая грижливо нещо съкровено в душата си (блян, мечта, надежда и др.); лелея, милвам. Възможно беше и да се разсеят облаците — тука атмосферата е тъй променлива — и ние да погледаме надлъж и нашир от най-високия връх на България. Тая сладка надежда всеки галеше в душата си... Ив. Вазов, Съч. ХV, 136. Мисли мои, мисли мои, / .. / що ли съм ви толкоз галил, мили мои рожби, / и защо ви аз отгледах / в скърби и несгоди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 236.
3. Диал. Изпълнявам желанията и прищевките на някого; глезя. Гали дядо Цено Радка днес, гали я утре: днес едно по кефа на Радка, утре — друго, докато Радка стана, боже опази, галена, та прегалена! М. Георгиев, Избр. разк., 49-50. Трябва да пофаля Търговския хотел. Тук беше чистичко, а слугата Иван не знаеше как да ни угоди, той ни просто галеше, додето гостувахме тук, с предупредителните си грижи. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 146. Я да е изпечена и тя като друга челяд, та да видиш сега, макар и така, как ще върти мотиката наред с другите .. Ами тя — останала сурава, разгалила я майка ѝ, па види сега, че и ти я галиш и увисва се — уж ѝ мъчно, уж ѝ тежко и не знам що. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 261.
4. Диал. Обичам, любя; милвам, галям. — Мари Тодоро, Тодоро, / не найдеа ли са, Тодоро, / във Чеатак село да галиш, / ами загали, Тодоро, / хаджи Дамеановону копеалеа, / от Хаскоскана касабоа? Нар. пес., СбНУ ХIV, 38. Глави .. ме, мамо, жени ме, / доде съм младо зелено, / доде ме галят момите. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 414. галя се I. Страд. от галя. Е пак Иван хи думаше: — Златко ле, Михаличина, / .., / мъчно се ткаят платната, / .., / лесно се галят момците! Нар. пес., СбНУ Х, 29. II. Взаим. от галя в 1 и 4 знач. Тяхна работа. Мома ли момък ще залъже , момък ли мома — млади са затуй: да се галят, да се лъжат. П. Тодоров, Събр. пр II, 113. Воля ти давам, девойко, / де кого видиш да галиш, / сал мене да не забаряш, / че сме са мночко галили, / пък нема да са зьомиме / от тия пусти душмани... Л. Александрова, ИЕЩ, 358.
ГА̀ЛЯ СЕ несв., непрех. Нежно и ласкаво се докосвам, допирам до някого; умилквам се, милвам се. Боян се подчини и веднага седна. Загледа разсеяно портретите по стената, .., докато брат му се галеше около Катя. М. Грубешлиева, ПИУ, 157. Едно голямо бяло куче се втурна насреща му, лавна, позна го и спря. Прегради му пътя, завъртя опашката си радостно и почна да се гали. А. Каралийчев, ЛС, 12. Сега кучето подскачаше, галеше се в краката ѝ, а когато наближиха черквата, изтича и се спря да я дочака. М. Смилова, ДСВ, 104. Той укротяваше змиите със свирката си и те пълзяха и се галеха по ръцете му и по шията му. Елин Пелин, Съч. IV, 85. Като се понапасеше, сърната започваше да играе с малкото .. То се умилкваше, галеше се глезено. В. Андреев, ПР, 148.