ГАНГРЕНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАНГРЀНА ж. Мед. 1. Процес на умъртвяване на тъкан в живо тяло на човек или животно, съпроводен с почерняване и загниване, който настъпва при прекратяване или рязко ограничаване на достъпа на кислород; некроза. Гноясалата рана клонеше да се превърне в гангрена и трябваше да се изчистят основно всички гнойни огнища. Д. Ангелов, ЖС, 182. Върна се с един крак — десния му бяха отрязали до коляното след едно раняване, което се превърна в гангрена. Ем. Манов, ДСР, 204. Нерядко никотинът причинява опасната Бюргерова болест, която води до гангрена на крайниците и налага отрязването им. Анат. VIII кл, 36. Има случаи, при които болният артериален съд се запушва и се получава гангрена — умъртвяване на крака. ВН, 1952, бр. 160, 4. ^● Обр. Ние знаем, че войната е една от многото гангрени, които сегашният строй, както и миналите уредби на обществените сили носят по необходимост със себе си. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 201. На утрото се надига съвсем друг Андро. Като след ампутация. Осакатен, но излекуван от гангрената на равнодушието. Наново се учи да стъпва по земята. Бл. Димитрова, Лав., 141.

2. Умъртвената тъкан, получена при такъв процес.

◊ Влажна гангрена. Мед. Гангрена, при която в умъртвените тъкани се задържа течност и поразената част се превръща в мека зеленикава маса с гнилостна миризма. Газова гангрена. Мед. Тежко остро инфекциозно заболяване най-вече при огнестрелни рани, при което поради спиране притока на кислород тъканта се умъртвява и разпада, като се отделят мехурчета газ. Суха гангрена. Мед. Гангрена, която възниква при постепенно прекратяване на притока на кръв в засегнатите части, които съхнат, свиват се, почерняват и добиват вид на мумия.

— От гр. γάγγραινα през фр. gangrène. — Друга (остар.) форма: кангрѐна. — Сп. Училище, т. I, 1871.