ГАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀РА ж. 1. Място за спиране на влакове, на което има съоръжения, предназначени за качване и слизане на пътници, товарене и разтоварване на багажи, стоки и др. Гарата не е голяма, но е мъчна. Има само седем коловоза, а наблизо се строи циментов завод и нова линия. М. Марчевски, П, 131. Той [Борис] сънуваше, че пътува с влака, че слиза на някаква непозната гара и че едва когато вижда стария стрелочник, се досеща, че това е тяхната гара. Г. Караславов, Т, 112. След малко влакът влезе в софийската гара и полека-лека запря. Г. Стаматов, Разк. I, 65. Пътническа гара. Товарна гара. Разпределителна гара. Сточна гара.

2. Сграда, разположена на такова място, с работни помещения за железопътния персонал и помещения за престой на пътници. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Ал. Бабек, МЕ, 30.

3. Селище около железопътна станция. Гара Левски. Гара Кричим. Гара Каспичан. Гара Лакатник.

◊ Морска гара. Място на брега на море или на плавателна река, пригодено за спиране на параходи, на което има съоръжения, предназначени за качване и слизане на пътници, товарене и разтоварване на багажи, стоки и др.

— От фр. gare. — В‑к Свобода, 1872.