ГА̀РВАН

ГА̀РВАН1 м. Черна креслива всеядна птица, която не отлита през зимата и се среща обикн. в полето и из скалистите места. Corvus corax corax. Ето ги и тях... Черните гарвани. Те са винаги там, където има битки и мъртви. Д. Талев, ГЧ, 476. Черен гарван беше кацнал на сухия връх на тополата и грачеше. Й. Йовков, СЛ, 92-93. Тежко, с разтворени човки запрехвъркаха зажаднели гарвани, и унилото им грачене разкъсваше от скръб селяшкото сърце. Елин Пелин, Съч. I, 73. Изведнаж се спущат два гарвана, черни като катран и дотолкова страшни, щото аз като ги видях, то се разтреперах като листо. Л. Каравелов, Съч. II, 144. Гарван гарвану око не вади. Послов.

◊ Като гарвани на мърша. Разг. В голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо настървение (обикн. при разграбване на плячка, стока, при закупуване на нещо рядко или в недостатъчно количество). Човеко ми грабна вилата, па зе да ги [змейовете] пъди, а они още повече налетеха, па на̀, така отгоре му, като гарвани на мърша! М. Георгиев, Избр. разк., 167. Черен като гарван. Много черен. С тоя жълто боядисан кабриолет, .., но впрегнат с висок хубав кон, "оправен като риба и черен като гарван", .., тя дохаждаше по два-три пъти в седмицата в Сеново. Й. Йовков, ЧКГ, 7.

ГА̀РВАН

ГА̀РВАН2, мн. няма, м. Диал. Гарванко. Румянщаната сладко намирисваше на тамян, старите сортове — резикията и гарванът — тежко чернееха едрите си зърна между отделните листа. Ем. Станев, ИК I и II, 488.

Списък на думите по буква