ГАРГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀РГА ж. 1. Черна креслива непрелетна птица, по-малка от гарван, която живее обикновено в селищата и около тях и се храни с отпадъци, мърша и ларви в разорани ниви; чавка. Corvus monedula. А в рова имаше един труп, почернял от гарги. Ив. Вазов, Съч. ХII, 51. Вечерният здрач се сгъстяваше, а над покривите се виеха с тъжни крясъци изгладнели ята от гарги. Д. Димов, Т, 227. Раздърпани, настръхнали гарги грачеха унило по комините. П. Вежинов, ДВ, 17.

Прен. Руг. За изразяване на подигравателно и пренебрежително отношение към глупав или грозен човек. — Ах, тия учени гарги! Не мога да ги търпя! — извика Бързобегунек... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 11. Ето и един министър .., знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Единият беше писар в щаба на четвърта дружина през войната. Младшият долен чин. Гарга! Чудомир, Избр. пр, 152. — А бе ти какъв генерал си, като не можеш да заповядаш на една цивилна гарга! Сл. Чернишев, ЛО, 93.

2. Само мн. Диал. Вид малки клещи, с които се правят копчета от тел; копчило (Н. Геров, РБЯ).

◊ Синя гарга. Птица синявица; модра чавка. Coracias. Тук гнездят и някои насекомоядни птици, като синигера, синята гарга, сивата врана и сойката. М. Тошков и др., НР, 117.

? Ако ще е гарга, рошава да е. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че нещо трябва да стане както е най-добре, както му е редът. Спрях колата, отворих вратата и казах: — Хайде, влизайте! Ако ще е гарга, рошава да е. Ще ви откарам до Хисаря. П. Незнакомов, СП, 103. Броя гарги<те>. Разг. Занимавам се с празни работи, нищо не върша; безделнича. — Мъкнат се, мъкнат се разни, а ние охрана сме поставили! Старшина, ти гарги ли броиш или?... Знаеш ли, че ще ти изстине мястото!... Кл. Цачев, В, 9. Гарга ми <е> изпила ума. Разг. Съвсем съм оглупял, останал съм без разум (употребява се при укор, когато се извършва нещо неразумно). — А министрите? .. — Гарга им изпила ума. Ст. Мокрев, ЗИ, 44.Като гарги на мърша. В голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо настървение. — Бяха се нагадили като гарги на мърша. Мира не ми дадоха, докато не я изпроводих на Варна. И двамата са таквизи... П. Тодоров, Събр. пр II, 425. Плаша гаргите. Разг. Ирон. Напразно заплашвам някого с нещо, което е съвсем неправдоподобно или малко вероятно да се случи, да стане. Баба Славка: Пишеше, че ако не му изпратим пари, ще вземе и самичък ще се утрепе. Дядо Момчил: Лъжеше! Плашеше гаргите! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 136. Отново избухна стрелба, но тоя път съвсем наблизо .. — Хлапаците! — каза Кисьов с ненавист. — Плашат гаргите. Но и това няма да им помогне. П. Вежинов, НБК, 188.

— От тур. karga.