ГА̀РДЖЀ

ГА̀РДЖЀ, мн. ‑та, ср. 1. Умал. от гарга; малка дребна гарга.

2. Малкото на гарга. Из кичестите люлякови храсти, които растяха по самия ръб, изхвръкваха врани, подплашени за своите малки гарджета, излюпени татъка, в дупките на скалите. Ст. Даскалов, СЛ, 190. Роди се в гората гардже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Св. Минков, ПК, 26. Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .., младите гарджета. Ем. Станев, ЯГ, 5. Пролетта тати ѝ донесе [на сестра ми] едно гардже — голо, розово, с жълта човка. Н. Каралиева, ЯЧ, 36.

— Друга (диал.) форма: га̀ржѐ.

Списък на думите по буква