ГАРИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАРЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от гарирам и от гарирам се. Почистените автомобили ще влизат в технически пункт за преглед, откъдето ще бъдат отпращани за гариране. ВН, 1959, бр. 2598, 2. Надясно от сградата, в мястото за гариране, търпеливо чакат десетки коли. ОФ, 1958, бр. 4241, 3.