ГАРИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀РИЧКА ж. Умал. от гара; гарица. Малките гарички и спирки бяха безлюдни и тъжни. Г. Караславов, ОХ I, 273. По-нататък се намираше малката гаричка. Фасадата ѝ бе осветена с една единствена електрическа лампичка над входа на апаратната стая. Ив. Хаджимарчев, ОК, 94. Пътнишкият влак спря на една гаричка в дефилето. Д. Калфов, Избр. разк., 195. Влакът спря някъде .. През пролуките на вагона се виждаше малка гаричка. Ж. Колев и др., ЧБП, 63.