ГАРМОНЍЧЕСКИ

ГАРМОНЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Хармоничен. От тези статуи най-известна е колосът на Мемнона, за който разказват, че при изгряването на слънцето издавал гармонически звукове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 29. Песните в Гърция в онова време .. имали голямо влияние не само на вървежа на гръцкото образование, но и на художественото развитие на цяла Европа .. Пред това гармоническо съчетание на естеството и изкуството потомството дохождало във възторг. Ч, 1875, бр. 9, 404.

— От рус. гармонический. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.

ГАРМОНЍЧЕСКИ

ГАРМОНЍЧЕСКИ нареч. Остар. Книж. Хармонично. Душите ни бяха съгласни .. Ах, те бяха сякога гармонически съгласни, аз съм мислил, че сме близнаци с него! Н. Бончев, Р (превод), 28. Тутакси .. песента на едно славейче са разлегна нежно и гармонически. Превод, Ч, 1875, бр. 3, 136. Вред

тихо... гармонически чурти / тук чучурът прибрежен. П. Р. Славейков, Ч, 1870, бр. 6, 184.

Списък на думите по буква