ГАРМО̀НИЯ

ГАРМО̀НИЯ ж. Остар. Книж. Хармония. Когато сичкият народ мисли, говори и действува като един человек, когато сичките интереси са в гармония, тогава лесно ся веде това, что наричат национална политика. Пр, СбПер. п II, 145. Светът е сбор от закони .. Тези превъзходни закони .. са докарали движение с всичкото съвършенство .. и пазят реда с всичката му гармония в необятното пространство. С. Бобчев, ЖФ (превод), 25-26. Неговите [на Софокъл] трагедии надминуват сичките други по изяществото на стила, по крайната гармония на частите и по дълбокото познаване на человеческото сърце. Н. Михайловски, РВИ (превод), 131.

— Рус. гармония. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.

Списък на думите по буква