ГАРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀РОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до гара, който е свързан с гара. От дежурната стая излязоха двама гарови чиновници, единият от които бе с червена фуражка. Д. Ангелов, ЖС, 707. — И вие ли затваряте? — възмути се Дарев. — Нали сте гаров бюфет? — Като няма влакове, какво да правим? Л. Дилов, ПБД, 178. Петко тръгна по изровената улица за към селото. От двете му страни се издигаха гаровите постройки. Ст. Даскалов, СЛ, 93. Гаровият часовник отмери педантично нови двадесет минути, но моторната дрезина не се появи. Й. Радичков, ГП, 7. Тълпата от любопитни и нетърпеливи посрещачи напъна тънката верига на въоръжената гарова охрана, скъса я и се юрна към перона. Г. Караславов, ОХ I, 121-122.