ГАСИЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАСЍЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Прибор за гасене на свещи в черква; гасило. Татарката се наведе и зе от земята меден свещник, .., а на свещника висяха на верижки щипци и гасилник. Н. Бончев, ТБ (превод), 48.