ГАСТРОНОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГАСТРОНО̀М¹ м. Човек, който проявява изисканост и вкус в храненето, свързани с познания за качествените храни, ястия, питиета. А Костов остана в малкото ресторантче до кея да поръча обеда. Той направи това с усърдието на добър гастроном. Д. Димов, Т, 482-483. — Харесвам къдравото зеле! — измънка той неохотно. — Сготвено, разбира се... с овнешко... — Как можа да го кажеш?... Явно е, че не си гастроном. П. Вежинов, ДВ, 159. Звънецът ни покани за вечеря. И почна сервирането: всекиму по четвърт кило чер хайвер, салата, риба, .. Не съм гастроном, та не можах да се радвам на тия блага. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 15. А! Какви угощения бяха те, не мога ви описа! .. Че пилета, че кебапи, прасета, баници .. просто да не повярваш, че българи могат да бъдат такива майстори гастрономи! К. Константинов, Избр. разк., 98-99.

— Фр. gastronome през рус. гастроном. — В‑к Знание, 15.IV.1875.

ГАСТРОНО̀М² м. Обширен и добре обзаведен магазин за хранителни продукти и питиета. Беше се здрачило. Уличните лампи светеха, блестяха и витрините на големите гастрономи. Й. Демирев и др., ОС, 22.

— Фр. gastronome през рус. гастроном.