ГАТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ТЕР м. 1. Машина с няколко успоредни триона за бичене на дървен материал. Мощната машина бавно размърда деветдесетте си конски сили, завъртяха се трансмисиите и двата железни гатера впиха с ръмжене острите стоманени зъби на трионите в дебелите трупи. К. Велков, СБ, 41. Встрани от селото на един речен "залив" громолят гатерите на дърворезната фабрика. Н. Хайтов, ПП, 97. Коминът на електрическата централа пуши непрекъснато, дървените стърготини се сипят, гатерите режат с оглушителен шум. Н. Стефанова, РП, 48.

2. Разш. Дъскорезница с такава машина. — Още преди две недели получихме писмото, а тебе все те няма и няма... Какво ли не премислих, горката. Пък и не пишеш в писмото кой е запалил гатера и целият ли е изгорял. М. Марчевски, ГБ, 14. Запустели са старите гатери, / в горските пътища никнат треви; / граничарите вслушват се в вятъра, / черните кучета дигат глави. Ламар, СГ, 94.

— Нем. Gatter.