ГАТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ТО съюз. Диал. Когато. Кадията бил малко сляп. Той я попитал: "Ойдърке, га намерифте иманто?" Тя рекла: "Гато валя град с упошки." Нар. прик., СбНУ ХХХVI, 102. Знайте ли тогава... / гато в черни мрак / ний седяхме клети, колко си патихме? Ив. Вазов, БМ I, 4. — Мито ле олдаш и кардаш! Знаеш ли, Мито, повниш ли, / гато в Котлоджа одифме. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 88-89.