ГАУБИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀УБИЦА ж. Воен. Вид артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория. Зареваха и нашите гаубици .. Всяка минута бучеше или наш снаряд към тях, или техен цепеше небето, удряше с трясък върху земята. Г. Райчев, Избр. съч. I, 44-45. Зад кавалерията се наредиха стотина гаубици и най-после две крепостни оръдия за всеки случай. Хр. Радевски, Избр. пр III, 67. Мой роднина служеше по това време в Берковица, беше мерач на гаубица. Й. Радичков, ББ, 170. Чуваха се далечните тътнежи от попаденията зад Драва на българските гаубици. Ив. Мартинов, ДТ, 100.

— От чеш. houfnice 'каменохвъргачка' през нем. Haubitze и рус. гаубица.