ГАУПТВАХТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀УПТВАХТ м. Остар. Воен. 1. Помещение за задържане на военнослужещи под арест. За запасния полковник стачката беше нещо като войнишки бунт пред лицето на врага и му бе много мъчно, че нямаше възможност да праща в гауптвахта и да разстрелва. Г. Караславов, ОХ III, 238. А да почне военно поприще, от което се е бил увлякъл, [Ботьов] .. — това би значело да си тури двата крака в капана, защото още на първия ден щяха да го турят в гауптвахта. З. Стоянов, ХБ, 13. Понеже старшията им така лошо се отнасял с тях, те са решили да избягат. За всеки малък простъпък са биле наказвани с гауптвахт и суха храна. БД, 1909, бр. 19, 3.

2. Остар. Караулно помещение, пригодено за извеждане на караул.

— От нем. Hauptwache през рус. гауптвахта.