ГА̀УЧО

ГА̀УЧО, мн. ‑си, ср. Пастир в Южна Америка. Гаучо е изкусен ездач, а неговият кон от местна порода .. е бърз като стрела, як и непретенциозен. Т. Димитров, У, 30. Яхнал на кон, с ласо в ръка и с наметнато през рамо пончо .. гаучо обикаля и наглежда стадата, които никога не се прибират от прерията. Л. Георгиев, А, 26. Там [в пампасите] е царството на тишината и на първобитния гаучо .., майстора на ножа и на ласото, неуморния ездач... Б. Шивачев, ПЮА, 111.

— Исп. gaucho.

Списък на думите по буква