ГАЩИЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГА̀ЩИЦИ само мн. Остар. и диал. Умал. от гащи. Алексий божий человек наричаше [хаджи Ахил] едно старо человече, с окърпени гащици. Ив. Вазов, Съч. VI, 161. Те [циганчетата] бяха само по едни сини платнени гащици и по една ризица, разгърдени, боси и гологлави. Ц. Гинчев, ГК, 257. Димо льо, габровченино, / твърде ви хвалят селото, / твърде сте кесим ходели / .. със бербечени гащици, / .. със памучени чорапки, / .. със ваксалие кондури... Ив. Коларов, Е, 31. Самси си паша остана. / И го Раданчо юлови, / тънко му са гащици разтрепераха. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 148.