ГВА̀РДИЯ

ГВА̀РДИЯ ж. 1. Отбрана, елитна войскова част. Като при отлив човешките вълни се устремиха назад към платното на булеварда. Там една след друга вече минаваха редиците на ескадрон от княжеската гвардия. Ст. Дичев, ЗС I, 111. А нови сили пристигаха. Очакваше се императорската гвардия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 45. Множеството се спря извън града на една широка поляна, дето беше забито знамето, около което се нареди конната гвардия, щабът, духовенството и народът. Л. Стоянов, Б, 102. Ей гвардията се отнякъде яви: / момчета хубави, напети юначини. К. Христов, ЧБ, 202.

2. Прен. Най-изпитаната, опитна и предана част деятели на някакво поприще. По улиците безредно се движеха селяни от така наречената оранжева гвардия на министър-председателя Александър Стамболийски. Мл. Исаев, Н, 51-52.

— От ит. guardia през рус. гвардия. — Цариградски вестник, 1851 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 235—236).

Списък на думите по буква