ГЕБЕРДЯСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕБЕРДЯ̀СВАМ, ‑аш, несв.; гебердя̀сам, ‑аш, св., непрех. Диал. Пренебр. Геберясвам, гебердисвам. — Моя брат! Прелюбезния ми, обичния ми брат! Колкото го обичам, толкоз да живее! Да гебердяса, да пукне! Й. Йовков, ЖС, 192. — Какво си се озорил, Йорге? Не тежи ли такава работа? — Абе тя не ми тежи, ама ми омръзна. Добре че не е все тъй, а то човек може да гебердяса от сакълмак. Д. Немиров, Б, 124.