ГЕБРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЀБРЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Кесия от козина, която служи за изтриване на кон след чесане. — Я подай табакерата и донеси един оген! Кажи на оня обесник да опира хубаво гебрето и да ми занесе кундурата да я закърпят. Ив. Вазов, Съч. VII, 37. Снощи йотидоф, майно ле, / на Марица на одица — / кончето да ги напоя, / гебрето да си умия. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 27.

— Тур. gebrè.