ГЕВГЍР

ГЕВГЍР1 м. Остар. и диал. 1. Здрава каменна или тухлена зидария. Спомням си, че когато зърнах отдалече тъмницата, тя ми се стори ниска, премазана от годините, едва подала клюмнал на една страна покрив иззад разкривените гевгири на зида. Ст. Дичев, Р, 20. И така като почнеме от самоковската порта на дясна страна ка северо, намеруваме перво мелницата .. монастирска в самото основание на зданието, великолепно устроена все с гевгир. Н. Рилски, ОМР, 53.

2. Свод на сграда. Скръцнал със зъби и ударил с крак тъй силно, щото сводът (гевгирът) затънтял. Ст. Ботьов, К (превод), 103.

— От перс. през тур. kargir.

ГЕВГЍР

ГЕВГЍР2 м. Голяма кухненска цедка.

— От перс. през тур. kevgir.

Списък на думите по буква