ГЕВЕЗЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕВЕЗЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Простонар. Глезя. Черкезинът го [момчето] изгледа с бялото: отдавна му имаше зъб, все казваше, че Вели го гевезел, от своето му давал. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 90. гевезя се страд.

ГЕВЕЗЯ̀ СЕ несв., непрех. Простонар. Глезя се. Беше си облечена скромничко, с прибрана коса. Приказваше умно и не се гевезеше. В. Геновска, СГ, 207. Гощаванието трая твърде малко, турците не обичат да се гевезят на софрата. З. Стоянов, ЗБВ III, 182-183.