ГЕВРЕКЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕВРЕКЧЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Човек, който прави или продава гевреци. Калайджията, .. геврекчията, леденджията, .. — всеки си имаше свои определени думи и установени извиви и провиквания, с които предлагаше и хвалеше стоката си. П. Мирчев, СЗ, 83. Трамваи звъняха, тичаха автомобили, вестникопродавачи и геврекчии викаха. К. Константинов, Избр. разк., 68. Той пък беше геврекчия, но в онуй време пържеше мекици. А. Гуляшки, ЗР, 198. Братя Дичевски от Троян бяха не само най-големите потомствени мекичари, симитчии и геврекчии, но и най-прочутите ловци и риболовци в цяла Северна България. ЛР, 1978, кн. 6, 18.

— От тур. gevrekci.