ГЕВШЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕВШЀК неизм. прил. 1. Простонар. Физически неиздръжлив; отпуснат. — Тия, мобилизираните, са малко гевшек... — Какво? — не разбира кметът. — Казах, че мобилизираните са малко отпуснати. М. Марчевски, П, 85. Дядо Габьо изгледа широкия му гръб, додража му от чуждата сила. "Има едни едри, но гевшек. Тоз е изпечен." М. Яворски, ХСП, 141.

2. Разш. Остар. Рядко. Който не е издържа̀н, който има много слабости. Направил се тертип за въстание, но както ще да видят читателите, тоя тертип бил така гевшек, като че длъжността на града е била само да посрещне Ботьова и му каже: "Хайде на добър час!" З. Стоянов, ХБ, 367-368.

— Тур. gevşek.