ГЕГА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЀГА ж. 1. Дълга тояга, обикн. овчарска, с кука на единия край. Вратата се отвори, влезе Стоян овчарят с дълга гега в ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 18. Като подгони овцата, Петър овчарят лесно я хвана с гегата си. Й. Йовков, АМГ, 129.
— Бре овчарю, будало, защо ти е гегата, — / сведи вита лозница, / направи ни люлчица, / от теб ще е люлката, / от нас ще е булката. Ц. Церковски, Съч. II, 39.
2. Диал. Кукичка, с която се затваря резе на врата (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Вер. от тур. gege.