ГЀГА

ГЀГА ж. 1. Дълга тояга, обикн. овчарска, с кука на единия край. Вратата се отвори, влезе Стоян овчарят с дълга гега в ръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 18. Като подгони овцата, Петър овчарят лесно я хвана с гегата си. Й. Йовков, АМГ, 129.

— Бре овчарю, будало, защо ти е гегата, — / сведи вита лозница, / направи ни люлчица, / от теб ще е люлката, / от нас ще е булката. Ц. Церковски, Съч. II, 39.

2. Диал. Кукичка, с която се затваря резе на врата (Вл. Георгиев и др., БЕР).

— Вер. от тур. gege.

Списък на думите по буква