ГЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕЛ2, гѐлът, гѐла, мн. гѐлове, след числ. гѐла, м. Желеобразно козметично средство, използвано като тоалетно мазило за коса (за запазване на прическата), лице, тяло. Прекаляването с гелове и бои често довежда до пълната невъзможност в залеза на дните си естрадната певица да носи собствена коса. Ег, 1999, бр. 21, 45.
— Нем. Gel, съкр. от Gelatine.
ГЕЛ3 пов. Остар. и диал. Ела. По едно време бай Стоян се загледа някъде към стената и се смъкна на потона. Прикрепи го Шейтана. — Ей, кендиня гел. Бай Стоян се понадигна, .., издълбоко и изфъфли: — Много пих. Ст. Чилингиров, ХНН, 234. — Лиле, Лиле, вакло пиле, / вакло пиле, кротко ягне, / гел ми сенни на колене. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 194. Пашата дума Маринчу: / — Гел, Марин, гел коркма, / Марин. Нар. пес., СбНУ Х, 71. Малка мома кон извожда, / .. / гел, Видо, гел Жадо, / гел, гел ягне, гел! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 233.
— Тур. gel 'ела'.