ГЕЛЀП

ГЕЛЀП м. Диал. Гранче, чиле. Когато и третият гибел се източва, мама смъква от аршина намотаната там прежда. — Артък, много, много ми помогна — и със задоволство ми подава свития като кравай гелеп. Т. Влайков, Пр I, 163.

— От тур. kelep.

Списък на думите по буква