ГЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕМ, гѐмът, гѐма, мн. гѐмове, след числ. гѐма, м. Остар. и диал. Юзда. Стремената на коня бяха пиринчени, гемът — със седефени копчета, а капистрата му — цялата в копчелъци и токи. Н. Хайтов, ДР, 156. Веднага изтърва гемовете и както беше прав в каруцата, седна. Ст. Марков, ДБ, 410. — Ще обяздя татовия кон, врания. Да чуя гемът му да звънка между зъбите, пяна да капе от бърните му като кукувича плюнка. З. Сребров, Избр. разк., 129. Макар и да слязвахме от конете, макар и да стягахме коланите им и да ги водехме за гемовете, пак тие са хлъзгаха по гладките камъци. З. Стоянов, ЗБВ II, 105. — Аз не ща мамо, неска да ида, / че ще да ида във Стамбол, Ямбол, / там ще да купа златни гемове, златни гемове, сребърни жегли. Нар. пес., ХLVI, 91.

◊ Опъвам / опъна (стягам / стегна) гемовете на някого. Разг. Ставам строг в отношението си към някого и не му позволявам да върши каквото си иска, да своеволничи. — Стегни му гемовете, Симеоне — каза той. — Не е добре, дето нищо и никакво циганче командари над кооператорите... Побуяло е. В. Ченков, ПС, 50.

— Тур. gem.