ГЕНЕРАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЕРА̀Л м. 1. Само ед. Висш офицерски чин, по-висок от полковник, който има четири степени: генерал-майор, генерал-лейтенант, генерал-полковник, армейски генерал.

2. Лице, което има такъв чин. Генералът, с дигната на шинела яка, гледаше недоволно и строго. Й. Йовков, Разк. II, 162. В тоя миг влезе генералът — с черен редингот, с всичките си ленти на ревера. М. Грубешлиева, ПП, 271. Васил почувствува, че Рали се смути, затова бързо прекрачи напред и впери своя остър поглед в генерала. Ст. Дичев, ЗС I, 480. Последният напън вече е настал. / Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: "Млади опълченци, / венчайте България с лаврови венци!" Ив. Вазов, Съч. I, 204.

— От лат. generalis 'общ' през рус. генерал и нем. General. — Софр. Врачански, Неделник, 1806.