ГЕНЕРАЛЩА̀БЕН

ГЕНЕРАЛЩА̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Воен. Който се отнася до офицерския състав на генерален щаб. Офицеринът, .. , беше капитан Тянков; генералщабен офицер. Ив. Вазов, Съч. ХII, 171.

2. Който е свързан с военната специфика на такъв щаб. Князът напрегнато следеше молива на Бендерева. Познаваше картата на Княжеството, но за пръв път виждаше тая сложна генералщабна карта. В. Геновска, СГ, 339. Те [офицерите] имаха загладени лица, безупречно стегнати униформи и някакво особено чувство за генералщабно достойнство. Д. Димов, Т, 695. Генералщабна академия.

Списък на думите по буква