ГЕНЕРАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЕРА̀ТОР м. Техн. 1. Устройство, машина за преобразуване, превръщане на един вид енергия в друг. С помощта на специални устройства, наречени електростатични генератори, могат да се получат много високи напрежения. Физ. VII кл, 28. Изследванията са извършени с електромеханически и механически генератори за ултразвук. ВН, 1959, бр. 2459, 4. Електрически генератор.

2. Стесн. Устройство, машина за получаване на електрическа енергия чрез превръщане на механичната енергия в електрическа; динамомашина, динамо. Турбините и генераторите произвеждат електроенергия сутрин и вечер, когато е най-голямото натоварване на електромощностите. Геогр. Х кл, 87. На мястото, където бе работил генераторът за осветлението, върху тревата личеше продълговато маслено петно. Л. Михайлова, Г, 158. Генератор за постоянен ток. Генератор за променлив ток. Генератор за прав ток.

3. Устройство, агрегат за получаване на някакъв продукт (най-често пара или газ). Различните видове твърди горива се превръщат в горивни газове в така наречените генератори. В. Пеев, МК, 164. При изгарянето на въглищата в долната част на генератора се получава въглероден двуокис. Хим. VIII кл, 1965, 69. Ацетиленов генератор.

4. Прен. Нещо или някой, който поражда нещо ново. Генератор на идеи. Генератор на неприятности.

◊ Квантов генератор. Техн. Апарат за производство и усилване на електромагнитни вълни чрез излъчване на специално пригодени атоми, йони и молекули. Лампов генератор. Техн. Уредба за създаване на електромагнитни трептения чрез преобразуване енергията на източника на постоянен или променлив ток с помощта на електронна лампа; осцилатор. Синхронен генератор. Техн. Генератор за получаване на променлив ток; алтернатор. Названието синхронен генератор иде от обстоятелството, че роторът се върти синхронно с въртящото се поле. А. Начев, ЕС, 101.

— Лат. generator ’производител, създател’.