ГЕНЕТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНЀТИКА ж. 1. Само ед. Дял от биологията, който изучава законите за развитието на живите организми, наследствеността и измененията в организмите, както и методите за тяхното управление. Когато проследявахме развитието на науката за наследствеността, може би мнозина са си мислили, че всичко е вървяло тихо, мирно и гладко. А истината е друга. Генетиката от самото ѝ зараждане стана арена на ожесточени спорове, наситена е с драматични моменти. Хр. Одисеев, Тн, 140. Днес генетиката има огромни успехи. // Този дял от биологията като учебна дисциплина, специалност, изучавана във висше училище. Професор по генетика. Изпит по генетика.

2. Разг. Учебник по тази дисциплина. Излезе нова генетика.

— От гр. γεννητικός ’който се отнася до произхода’.