ГЕНИАЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕНИА̀ЛНО 1. Нареч. от гениален; изключително добре, съвършено. Повече от двадесет минути Бетховен свирил една необикновена импровизация просто гениално. В. Йонова и др., Б (превод), 126. Тая летателна машина беше едно чудо на съвременната техника, която Ян Бибиян бе използувал гениално, като бе прибавил и много свои тайни изобретения. Елин Пелин, АБЛ, 38. Самичък пожела да види Боянската черква, .. Застанал пред гениално изписаните фрески, той просто занемя. Мл. Исаев, Н, 435.

2. Като частица. Разг. За изразяване на изключително възхищение, одобрение на някаква проява. — По средата ще препречим няколко дъски, за да се получат две отделения. След това тия две отделения ще ги затулим пак с дъски, .. И готово. — Гениално, брат! — .. — Приемам. А. Гуляшки, МТС, 310-311. Момчетата се спогледаха. Беше истинска лудост, ако някой се реши да слезе оттука заради някакви си череши. — Гениално, а? Както по кината! — тържествуваше Тинчо. П. Проданов, С, 133.