ГЕНИЙ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЀНИЙ, ‑ият, ‑ия, мн. ‑ии, м. 1. Творец, който има изключителна творческа способност, дарба в някаква област. В тритях хилядолетия на европейската цивилизация се появиха трима най-велики между великите гении: Омир, Шекспир и Бетховен. Р, 1927, бр. 252, 2. Пътят на гения е стръмен и каменист. Геният трябва да се бори с пред‑
разсъдъците на времето, с рутината и клеветата. Б. Илиева, КХСН, 84. На тоя свят съществуват два рода гении: гении художници, у които работи повече въображението, и гении мислители, у които работи разумът. Знан., 1875, бр. 19, 303.
2. Филос. Обикн. със съгл. опред. Висша степен на творческа способност, надареност в някаква област; гениалност. Всеки паметник в Рим, бил той малък или голям, театър, храм, баня, дворец или портик, е едно свидетелство за архитектоническия гений на римляните. К. Величков, ПССъч. III, 19. Споменах за г-н президента и не мога да не ти обадя, че аз искрено започнах да вярвам в неговия дипломатически гений. Хр. Смирненски, Съч. III, 123. Българите, макар и малко по-късно от другите, е трябвало да намерят мястото си на географската и народностна карта на света, техният национален гений е трябвало да се прояви, тяхната национална идея възлизала към своя зенит, те уверено вървели към своето обособяване. Т. Жечев, БВ, 108. Епическата поезия изисква поетически гений. Ч, 1871, бр. 16, 483.
3. Мит. В античната митология — дух-покровител, който съпътства всеки човек в неговия живот, както и всеки народ, селище и др., и насочва техните действия, съдба към добро или зло. Освен главните или олимпийските богове у гърците имало още много низши божества: сичките гори, лесове, полета, реки, сичките явления на природата, .. , имали свои особни божества или свои гении, таквизи били: разните нимфи, сирени, сатири, фавни и пр. Н. Михайловски, РВИ (превод), 70. // Разш. Такъв дух-покровител изобщо в народните поверия. Завареничето Мара Пепеляшка или изобщо някое дете с друго име или без име е презряно, обидено, изложено на тегло и опасности, но добрият гений, който оценява неговите добродетели, го направя хубавица. Б. Ангелов, ЛС, 69. И спътствуваш ме ти в живота мрачен, / мой ангел тих, мой гений благодатен! Ем. Попдимитров, СР, 37.
4. Прен. Духът, същността, своеобразието на някого, нещо. Сега беше ред на последния, на мастития и величав старец .. , който олицетворяваше гения на цял свободолюбив народ. Ив. Вазов, Съч. Х, 112. Вкусът е едно тайнствено законодателство на красотата. Той съответствува на гения на езика и свойствата на психологията на един народ. С. Радев, Худ., 1909, бр. 1-2, 14. Писачите у един народ са длъжни да пишат колкото е възможно по-близо до духът на своя народ.. да не се отдалечават от гения на народната мисъл. Ч, 1872, бр. 17, 796.
◊ Гений без мозък. Разг. Ирон. Посредствен човек с много високо мнение за себе си. Зъл гений. Книж. Подбудител, подстрекател към лоши дела. Тя не знаеше кой е инициаторът на кражбата, ала за нея Гошо беше злият гений на сина ѝ. Б. Болгар, Б, 291.
— От лат. genius. — П. Р. Славейков, Смесна китка, 1852.