ГЕОИД —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕОЍД, мн. няма, м. Геол. Хипотетична (математическа) форма на Земята, почти идентична със земния сфероид, която се определя от средното морско равнище, като повърхността ѝ във всяка точка е перпендикулярна на посоката на гравитацията. Ако продължим мислено повърхността на океана към континетите, тя ще ги пресече и по този начин се получава форма, която се нарича геоид. Р. Христов и др., Г, 12. Земята по форма представлява един геоид. Г. Георгиев, МП, 133.

— От гр. γ\ ’земя’ + εqδος ’вид’ през рус. геоид.