ГЕОМЕТРИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГЕОМЕТРЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до геометрия; геометрически. Изумителната геометрична дарба на Нютон се открива в специалните оптически теореми. Ив. Въжарова, ИН (превод), 332-333. Лобачевски спечелва безсмъртна слава със създаването на нова геометрична система, известна под името геометрия на Лобачевски. ВН, 1961, бр. 2955, 4. Правоъгълник, страните на който се намират в златно отношение, има за окото на човека най-красива форма, и се строи естествено, без каквито и да е геометрични знания. Матем., 1967, кн. 2, 46.
2. Който съдържа фигури като линии, триъгълници, четириъгълници, кръгове и под. Във втората си статия (..) Попов публикува предисторическата находка от Девебарганската могила, ..: каменни оръдия, кости и глинени съдове с геометрични рисунки, между които срещаме точки, прави, криви. Р, 1927, бр. 240 и 241, 3. Той слагаше на коленете си тетрадка или купчина листа и започваше да разчертава геометрични орнаменти: преплетени квадрати. А. Гуляшки, ДМС, 80. В градовете с правилен геометричен план (Монпазие) пазарният площад, оформен с галерия, имал също правилна квадратна форма. Т. Горанов и др., ПА, 27. Шевица с геометрични мотиви. Геометрични форми.
◊ Геометричен стил. Изк. Стил в един от ранните стадии от развитието на старогръцкото изкуство (IХ-VIII в. пр. н. е.), при който в украсата на вази, златарски произведения и др. преобладават линии, кръстове, окръжности и под., както и стилизирани във вид на геометрични фигури растения, животни и хора. Геометрична линия. Мат. Линия, която се образува при пресичане на геометрични повърхнини. Геометричните повърхнини се пресичат в геометрични линии. Стереом. IХ кл, 3. Геометрична повърхнина. Мат. Повърхнина, която е граница на геометрично тяло. Геометрична прогресия. Мат. Редица от числа, всяко от които е равно на предходното, умножено с едно постоянно число, напр. 1, 3, 9, 27, 81, ... или 32, 16, 8, 4, 2, 1, 1/2, ... Геометрична фигура. Мат. Крайно или безкрайно множество от точки, разположени в равнината или пространството поотделно или заедно, напр. точка, три точки, лъч, отсечка, права линия, триъгълник, куб и под. Триъгълникът и четириъгълникът са геометрични фигури. Геометрично място. Мат. Точка или съвкупност от точки в равнината или пространството, които са свързани с някакво условие за разположението на нещо. Друго известно произведение на Архимед е "За спиралите". В него той разглежда свойствата на една крива, която понастоящем, в негова чест, се нарича Архимедова спирала (..). Тя може да се разглежда като геометрично място на точка М. Матем., 1967, кн. 2, 2. Геометрично тяло. Мат. Вид геометрична форма, напълно ограничена с части от повърхнини, като куб, конус, кълбо и др. Ако изучаваме само формата, големината и взаимното положение на телата, без да се интересуваме от другите им свойства, казваме, че изучаваме геометрични тела. Планим. VII кл, 3.