ГЕРА̀НЧЕ

ГЕРА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от геран; малък геран. Долу, къде дълбокия път той се спря потен и заморен и сякаш за пръв път пое дъх, за да полети изново. Къде геранчето мярна му се човешка сянка. Ц. Церковски, Съч. III, 15. Като за юда [вода] запрели, / йо гора има едно геранче, / нищо няма — ни рем [ярем, синджир] ни кова, / .. / Кого у геранче да спуснат / йодица да им извади. Нар. пес., СбВСт, 22.

Списък на думите по буква