ГЕРГЕФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРГЀФ м. 1. Кръгла или четириъгълна рамка, на която се опъва плат за бродиране. Тя беше изкусна да тъче тънки платна, да плете .. тантели, да вези на гергеф. Д. Талев, ПК, 749. Баба купила на златното момиче шарена урка и костен гергеф .. И турила златното момиче край прозореца да шие. Христом. КМ II, 180. Стига си, Яно, над гергеф шила, / стига приготвя даре богато. М. Минева, МП, 16.

2. Диал. Платно, опънато на гергеф. Динка голема порасла, / та у градина седеше / и свилен гергеф шиеше. Нар. пес., СбНУ I, 19. Влезла Марийка в градинка / шарен ми гергеф да шие — / под червения трендафил. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 76.

— От перс. през тур. gergef. — Други (диал.) форми: гергѐв, гергьо̀ф.