ГЕРДЕК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГЕРДЀК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Стая, в която младоженците прекарват първата си брачна нощ. Посвършил се Симон добър юнак, / си се свърши и ми се ожена. / Яле, пиле три дни и три ноке, / дошла коа, дошла лепо време, / да го клаят во бяла гердека; / .. / Той спиет во бяла гердека. Нар. пес., СбБрМ, 87.

— От тур. gerdek.